Електронните рецепти ще се дават и за лекарствата, които не са по НЗОК

До края на тази година Националната здравно-информационна система ще бъде разработена и внедрена в пълната си функционалност. Това заяви министърът на здравеопазването Асена Сербезова по време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване.

Визията за е-здравеопазването е изцяло в посока осветляване на процесите в медицинските дейности и лекарствените процеси, заяви министърът.

Тя посочи, че досега е изградена базовата функционалност на ядрото на Националната здравно-информационна система, както и интеграционна среда за тестване на модулите.

"До момента е изградена базовата функционалност на Националната здравно-информационна система, осигурена е и интеграционна среда за тестване на модулите, направена е необходимата номенклатура за пуснатите в експлоатация модули. Основните регистри, които са интегрирани, са ЕСГРАОН, НОИ, регистърът на Българския лекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз, позитивният лекарствен списък. 

По думите ѝ основните регистри на някои от институциите вече са интегрирани към информационната система.

Работи се по промяна в нормативната уредба за предписване и отпускане на лекарства, като целта е електронните рецепти да станат задължителни и за лекарства, които не са отпускани по Здравна каса. Вече е изработено електронното направление за медико-диагностична дейност, за изследвания за COVID, електронен преглед, който позволява в реално време да се изпращат данните към националната система.

„В момента се изготвя нормативната регулация на Националната здравно-информационна система, тъй като е изключително важно отделните субекти да подават данни към нея. Готви се промяна и в наредба, така че електронните рецепти да станат задължителни и за медикаменти, които не са реимбурсирани от касата. Разработват се и мобилни приложения за рецепти“, каза министърът.

Сербезова обобщи, че визията за електронното здравеопазване включва и интегриране на Здравната карта, която ще включва и медицинските специалисти по региони, включително и медицинските сестри.

По думите ѝ до края на 2022 г. Националната здравно-информационна система ще бъде разработена и внедрена в пълната си функционалност.

Министерството на здравеопазването подготвя анализ на дейностите в ИА „Медицински надзор“, като акцентът в него ще бъде поставен върху съпоставяне на резултатите в областта на донорството и трансплантацията на органи и тъкани преди сливането на двете структури – Изпълнителна агенция по трансплантации и Изпълнителна агенция „Медицински одит“ и след обединението им в ИА „Медицински надзор“, каза още министърът на здравеопазването. Сербезова отговори на въпрос предвижда ли се извеждане на дейността по трансплантация извън ИА„Медицински надзор“.

Министърът поясни, че ще се анализират всички донорски ситуации в периода преди и след сливането. Анализът трябва да покаже какъв е бил изходът от всяка една от тях и дали са били използвани пълноценно всички възможности, които са били налице. Освен това анализът ще сравнява резултатите и по области, тъй като също са констатирани различия.

Здравният министър заяви, че след като се преценят всички аспекти на темата, ще се пристъпи към вземане на управленско решение.

Според Сербезова е необходима цялостна концепция за развитието на донорството и трансплантациите.